Г-жа Гергана Тодорова е собственик и мениджър на Консултантска къща „Ивана” ЕООД – специализирана фирма за данъчни консултации, данъчно представителство и данъчна защита. От 2008г. има правоспособност да упражнява търговска медитация. В момента учи към НБУ – програма „Психология”. Като хоби чете езотерика и участва активно в общества с духовно и личностно усъвършенстване.

Уважаеми дами,

Уважаеми читатели,

С лекота на ръката и с финес на мисълта продължавам нашата приказка без край – „За Хармонията и Морето,..Какаото и ..Кадифето”. Допълвам четвъртия компонент, с оглед да прецизирам от психологическа гледна точка важността на духовното, умственото, физическото  и емоционалното ни Аз. Така  се очертава цялостния образ за успешно реализиралата се хармонична, интелектуална, сърдечна и гореща Личност – с Дух и  Ум, със  Сърце и Тяло!

За Хармонията

Хармонията на Духа е блажено и успокояващо сетивата духовно състояние. Стремим се към него – когато можем и както го можем. Потребността ни е ежедневна. Реалността обаче с присъщата й язвителност и изключителна практичност, ни обгръща с воала на демагогията и двойствеността. Ние мислим, че сме позитивни, мислим, че се справяме с множеството си роли и имаме усета  да работим, да се радваме и да правим планове – романтични и материалистични. И в същото време сме недоволни, имаме предразсъдъци и съмнения за себе си и другите и чувстваме общо или конкретно неудовлетворение – от живота, който си режисираме или от определено взаимоотношение.

В този контекст  на обърканост и невчесани мисли, загубваме ли се с нашата идентичност и уникалност? Да, губим се  в превода на съзнателното и несъзнателното ни АЗ! Олющваме слой от обвивката на стабилната си себеоценка и себеприемане– кой повече и за по-дълго време, кой  по-малко и за по-кратко време!                                                                                             

И така , до кога? До като се осъзнаем, до като искаме искрено и дълбоко „това потъване на Духа”. Трудна за осмисляне е такава равносметка  – ние не искаме усложняване на нашия стереотип, а той се усложнява, ние искаме да си решаваме проблемите, а срещаме отпор от света и разочарование от околните, и липса на помощ от тяхна страна.Как да повярваме, че Хармонията на Духа е постижима?

Как да усетим , че това духовно  състояние е блажено и възможно?С малко обич към вътрешното ни Аз, в началото на това търсене към вътрешният ни свят – към нашите мисли, преживявания, постъпки. С малко повишаване на честотата на позитивните ни мисли – по-високата честота е  гарант да сме „над нещата”, да се извисим „над бъркотията на дребно”.С малко мъдрост и  навреме казана мантра „И това ще отмине”... С малко радост, че ни има и че имаме ш-и-р-о-к хоризонт за прозрение и себеактуализация С малко естествена благодарност към днешния Ден и днешната Светлина! Така изтощените ни сетива, ще бъдат по-спокойни, по-благонравно ще гледаме на света и съответно той – на нас. Така дефицитът от добра енергия, ще е по-незабележим! Така мисълта  на Херман Хесе в „Сидхарта” - „Обратното на всяка истина също е толкова вярно, колкото самата истина” няма „да стърже” в ухото  ни. И можем да разберем смисъла на друга негова мисъл от същата книга - за  простотата, унаследена от древността –„В древността хората са знаели, че законите се определят от Ин и Ян, хармонията се определя от майсторството, че в пиенето и яденето е необходима умереност, в ежедневния живот е необходимо постоянство, а в работата не трябва да има суета”.

Така усмивката ни многократно използвана – и смирена, и тънка и непроницаема, и милостива, може би и подигравателна, или пък – мъдра, или – прощаваща, ще ни дава Лице и ще бъде отражение на нашия Дух и нашето Излъчване!

За .Морето

Мощната стихия Море олицетворява нашето Съзнание и Подсъзнание /сънища, фантазии и интуиция/. Т.е. нашия психичен апарат, включващ: произтичащите от нагоните желания - инстанция То, от инстанция Аз,/ която разполага с възприятията, мисленето, движенията и осъществява поведението/, и инстанцията СвръхАз, /която включва интернализираните преди всичко в ранното детство и възприети от родителите норми, забрани и която действа като вътрешен родител, цензуриращ и наказващ/. Тази инстанция съдържа също така идеалите ни като  личност, било то съзнавани или не.Това е огромен потенциал за опознаване, разбиране и регулиране на Умственото ни Тяло- разбира се, ако имаме капацитет и воля да го осъществим!

Да имаме навик да чистим ежедневно бурното море от най-противоречиви съзнавани  и несъзнавани  наши мисли – това е изключителна помощ за общия ни баланс. Мислите ни произвеждат такова количество вода, че може перманентно да се удавени от себе си и да нямаме въздух и перспектива да излезем над водата. Да мислим позитивно, да прощаваме във всяка минута обида, това е лечителното ни свойство. Споделям мисли от книгата „Прошката-най-великият лечител” на Джералд Джамполски: „Благостта и нежността са сестри на прошката”, „За да простиш, трябва да имаш желание да дадеш целия си гняв и мъка на Бога”, „Да не простиш, означава че си решил да страдаш”. „Да простиш – не премахва отговорността на онези, които са причинили трудности, смърт или емоционална болка. Не означава да оправдаеш нечие поведение”.Прошката е процес на освобождаване от привързаността ни към негативните мисли в нашето съзнание. Това е процес на изцеляване на собствената ни душа.

Разбира се, ние се учим и не винаги успяваме в стремежа си да бъдем добри и прощаващи. Като съпротива избликват спонтанно нашите страхове, срам, обвинения към другите. Те са нашите нападатели, те ни уязвяват и ни причиняват болка и страдания, и. т.н. Нужно е да свалим предрасъдъка, че няма да ни разберат, че големите ни травми в  миналото неизбежно ще се повторят и в бъдеще време, че е несправедливо ние да правим първата крачка и че може „да имаме кървене в тази изгаряща душевна рана  - а това е мехлема за изчистването ни от лепкавите и намръщени наши мисловни терзания”- да подготвим сърцето си и съзнанието си за Прошка! Така ще придобием ежедневна практика да отваряме пътя на душата си  към по-прозрачни и светли води в Съзнанието и Подсъзнанието!

И за Какаото

Тялото ни е изключително мощен вулкан от системи, клетки инстинкти, нагони, хормони и т.н. През целия ни живот ние се грижим за неговото функциониране и разбира се, неговото опознаване. И през отделните етапи на нашето физиологично  развитие имаме различни приоритети – едва през зрялата си възраст ние узряваме да бъдем „Стопаните на тялото си”. И какво ни помага тогава? Случките с болежките ни, случките с емоциите ни и случките с нашите злоупотреби с телесното ни Аз. Тези събития  ВИНАГИ са следствие, а не причина за нашите здравословни проблеми. Емоционалният ни свят, изпълнен с най-различни мисли и емоции, кодира напрежение в съответните ни системи –„ и щрак, късо съединение „ ни изненадва! Е, това не е болка за умиране - но това е сигнал, че не се грижим за Обвивката си, достатъчно и постоянно. На нас ни липсва това верую- ежедневна грижа на тялото. В нашата мисловна култура тази тема не е генетично заложена и ние не се раждаме с такъв код. Затова се учим в движение – от училище, от улицата, от семейството, от медиите, от докторите, от приятелите, от собствените ни стремежи за грижа и постигане на ефект. 

За да има смисъл да си кажем – обичаме Тялото си, е нужно „да го обсипваме със собствената си обич” ежедневно и да го поддържаме горе-долу в баланс със Сърцето и с Духа. Това общуване е

изключително полезно, то е от първа необходимост. Да приемаме езика на Тялото си – да не му отговаряме с фалш и позьорство. Тялото обича суетата, до един момент – мярката е индивидуална за всеки и е в съответна доза. Подценяването и надценяването на общуването ни с Тялото  избива в критични сигнали за помощ – чуваме ли ги, първо ние, дали разпознаваме степента Му за помощ? Или бързаме да я прехвърлим на доктори и различни „експертни” мнения? Не чуваме и не виждаме достатъчно сигналите за помощ! Развиваме хронична тревожност – и все нещо ни пречи в Тялото. Тази неблагодарност от наша страна не Му помага и ние се чувстваме в дискомфорт!

Нека се вгледаме в нашия начин на живот, начин на хранене, на развлечение и употреба на свободното ни време. „Разбъркан пъзел” сме. Има мисъл:” Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си” Разбираме го едва сега, на тези години – когато са изминали години на неорганизиран и здравословен режим, на прекаляване и преяждане в празнични и в делнични дни  и непрактикуване на медитация и йога, на незачитане на природните и църковни изчистващи Тялото пости и т.н.. Но, по-добре сега, отколкото после. Темата за храненето е отворена врата за всички нас, и от нас зависи да навлезем в грамотното пространство на нашата грижа към Тялото си. Темата за нашите недоразумения с телесното ни Аз- болестите също са отворена врата за нас, да се вслушаме в ритъма и в усещането ни за болка – това е нашия праг към нашата цивилизована грижа към Тялото си. И само с вяра, безрезервна такава и с упоритост и воля, можем да преодолеем трудния път към нашето лечение, този път е част от Големия ни Път към нашето изцеление!

И за Кадифето

любимата ми част от Цялостния ни образ –Сърцето! Най-чистата житейска философия за Любов, Обич, Божествена Сила идва от Сърцето! Дар от Бога е това! Да се отдадем на обикновеното и на необикновеното сърдечно общение – това е Изкуство за неповторим Живот! Ние сме Творците на Живота си!

Нека Сърцето ръководи нашия общ житейски път!

То ражда толкова многопластови преживявания, емоции и чувства, че в рамките на Земния си път, не ще ги опознаем и разгадаем. Донякъде да можем  - да, о.к! Нека се отдадем на един благороден и стремителен Порив - да издигнем най-нежното и най-топлещото чувство- Любовта – това е усещането за Кадифе! Фундаменталните чувства  - Страх, Гняв, Тъга, Радост и Любов обвиват нашата сърдечна област. Те  трансформират много производни на тях чувства, така че ние тотално се объркваме и не разпознаваме първостепенните за нас красиви преживявания.В този сърдечен лабиринт желая всеки по-често да намира кое е важното за него преживяване, да го развива и да му се радва. Несъмнено, Тъжната, Гневната и Страхливата ни емоционална обвивка също имат сила и влияние над нас – изкуство е да им  отдадем в такава степен  и по такъв начин, че хем да ги изстрадаме /без това не сме Истински/ , хем да имаме желание и нагласа да ги преодолеем със по-светлите нюанси – като Радостта и Любовта!

Приключвам  това есе от нашата приказка без край, обнадеждена , че  ви развълнувах.

Вярвам ,че текстът ви зареди с оранжевата  енергия на Хармонията, със синьо-зеленото покритие на Морето, с горещия аромат на Какаото и със лилавия финес  на Кадифето!

С усмивка изричам любимия ми стих от Библията :„И Светлината свети в Мрака, и Мракът я не обзе”!..